КАК РАБОТИ ХИПЕРБАРНАТА ТЕРАПИЯ?
Следните механизми са били установени за хипербарната кислородна терапия (ХБКТ), които водят до ускоряване и оптимизация на възстановяването при различни условия: a. Повишена оксигенация Вдишването на 100% кислород под повишено налягане увеличава съдържанието на кислород в кръвта и наличния кислород в тъканите 10 пъти повече, в сравнение с въздух, вдишан при нормални условия. По този начин ХБКТ осигурява директна подкрепа за увредените тъкани с минимална перфузия. Също така, повишената концентрация на кислород помага за бързото отстраняване на някои токсини от човешкото тяло, например на въглеродния окис. б. Директни ефекти на налягането ХБКТ намалява размера на газовите мехурчета в тялото, което води до по-бързото им елиминиране. Този ефект го прави безценен за лечение на артериална газова емболия и кесонна болест. с. Свиване на съдовете Увеличената концентрация на кислород (хипероксия) по време ХБКТ предизвиква свиване на кръвоносните съдове и последващо намаляване на притока на кръв, докато тъканите продължат да получават увеличен кислород („кислороден парадокс“). Това уникално свойство на ХБКТ е особено полезно при лечението на компартмент синдрома, контузии, свързани с наранявания от удар и термични изгаряния. д. Бактерициден/бактериостатичен Повишената оксигенация на тъканите намалява разпространението на някои токсини и допринася за прякото и косвеното елиминиране на бактериите чрез „въоръжаването“ на защитните механизми на тялото, които използват кислород, за да атакуват бактериите. Това прави ХБКТ полезна за управлението на газова гангрена, некротизиращи и други инфекции. Освен това, има ефект при лечение на остеомиелит и инфекции на меките тъкани. д. Ангиогенезата-неоваскуларизация ХБКТ стимулира образуването на нови кръвоносни съдове, което води до повишаване на тъканната перфузия. Това е много важно за по-голямата част от хроничните заболявания (болест на периферните съдове при захарен диабет и след радиационно увреждане на тъканите). Освен това, се улеснява кислород-зависимото производство на колаген. В обобщение, увеличената оксигенация води до ефективна ангиогенеза, фибробластна и остеобластна пролиферация. Последните проучвания показват, че броят на циркулиращите стволови клетки се увеличава в резултат на ХБКТ.
ТЕРАПЕВТИЧНИ ПРОТОКОЛИ
При остри състояния терапията следва да продължи 10 до 20 дни (сесии). За хронични състояния, минималният брой на необходимите сесии е двадесет. Хроничните състояния може да изискват и по-дълго лечение, в продължение на няколко месеца. Факторите, които определят протокола на лечението и броят на сесиите зависи от състоянието и доколко то е хронично или не. В кои случаи не се препоръчва прилагането на хипербарна кислородна терапия? Основните противопоказания за прилагането на хипербарна кислородна терапия включват тензионен пневмоторакс, който не е бил третиран. Освен това, по време на периода на хипербарна кислородна терапия, пациентите не трябва да приемат лекарства, които включват: • DoxorubicIn (Adriamycin) – химиотерапевтично средство • Cisplatin – химиотерапевтично средство • Disulfiram (Antabuse) – използва се при лечение на алкохолна зависимост • Mafenide Acetate – потиска бактериални инфекции при рани от изгаряне Допълнителни противопоказания: • Сърдечни заболявания • Инфекция на горните дихателни пътища • Треска • Емфизем и задържане на CO2 • Гръдна хирургия • Barotitis Media (баротравма на средното ухо) • Бременност (в някои случаи) При всеки случай трябва да се провери внимателно медицинската история на пациента преди началото на лечението.
ОПАСНА ЛИ Е ХИПЕРБАРНАТА КИСЛОРОДНА ТЕРАПИЯ?
Хипербарната кислородна терапия като цяло е безопасна процедура, която не изисква хоспитализация и рядко води до усложнения. Въпреки това, тя носи някои рискове, които трябва да бъдат взети под внимание. Потенциалните рискове включват: • Временно късогледство (миопия), предизвикано от временни промени на очните лещи • Травми на средното ухо, включително изтичане на течност и руптура на тъпанчето, дължащи се на повишеното налягане на въздуха • Пневмоторакс, предизвикан от промени във въздушното налягане • Припадъци, в резултат на твърде голямата концентрация на кислорода в централната нервна система • В някои случаи може да избухне пожар поради богатата на кислород среда в барокамерата. Затова, предмети като запалки или задвижвани с батерии устройства не трябва да се допускат в хипербарната кислородна камера. • В допълнение, за да се ограничат потенциалните източници на пожар, следва да се избягва използването на продукти за коса и за грижа за кожата, които са на петролна основа За по-голяма безопасност на пациента, обучен медицински персонал наблюдава барокамерата по време на цялата сесия, така че може да влезе в помещението, в случай на извънредна ситуация, като в същото време има комуникация между медицинския персонал извън камерата и пациентите вътре в камерата чрез високоговорители, микрофони, визуален контакт или чрез камери. Ако е необходимо, пациентът може да влезе в барокамерата с неговия/нейния лекар (в случай, че барокамерата е проектирана за повече от едно лице).
ХИПЕРБАРНИ МЕДИЦИНСКИ ЗВЕНА И БАРОКАМЕРИ
Барокамерите са предназначени както за един човек, така и за повече от един, като звената за хипербарна медицина в лечебните заведения са отделени от останалите. Един пациент, според неговото състояние и материалната база на лечебното заведение, може да получат лечение в един от двата вида хипербарни камери. Първият вид прилича на пластмасова тръба, като по време на сесията пациентът е легнал и е покрит от цилиндрична повърхност, докато вторият вид прилича на голяма болнична стая, където пациентите могат да са седнали или легнали, като кислород се подава най-често през маски. По време на сесията пациентите може да имат чувство за тежест в ушите поради повишеното въздушно налягане, състояние, подобно на това, което може да имат в самолет или на по-висока надморска височина. Сесиите обикновено продължават от 75 до 90 минути в зависимост от състоянието на пациента, но може да имат продължителност и от 120 минути. Сесиите трябва да се провеждат всеки ден (5 пъти седмично). Барокамерите са предназначени за един човек или за повече от един. Даден пациент, според неговото състояние и наличната материална база на лечебното заведение, може да получи лечение в един един от двата вида хипербарни камери. Първият вид прилича на пластмасова тръба, като по време на сесията пациентът е легнал и е покрит от цилиндрична повърхност, докато вторият вид прилича на голяма болнична стая, където пациентите могат да са седнали или легнали, като кислород се подава най-често през маски. По време на сесията пациентите може да имат чувство за тежест в ушите поради повишеното въздушно налягане, състояние, подобно на това, което може да имат в самолет или на по-висока надморска височина. Сесиите обикновено продължават от 75 до 90 минути в зависимост от състоянието на пациента, но може да имат продължителност и от 120 минути. Сесиите трябва да се провеждат всеки ден (5 пъти седмично).
xkykrpbn
0